Доброволци по подразбиране
Aнна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
18 юли 2023 година
Преди петнайсетина години посетих Америка, както тогава споделяха, „ за обмяна на опита “. А това всъщност беше много пробна стратегия, съгласно която украинските публицисти и дребните служители ги натоварваха в един аероплан и изпращаха зад океана да се учат да общуват едни с други.
За да бъдем определени за групата, всеки от нас трябваше да попълни куп разнообразни хартийки, доказвайки, че е заслужен за това. Особено запомних една от точките: „ вашата доброволческа дейност “.
Тога към момента терминът „ доброволец “ беше неизвестен, неясен и някак си капиталистически. И се постановяваше да разпитваме уредниците, какво в действителност те схващат под този термин.
Американците единствено повдигаха раменете, само че въпреки всичко прецизираха, че би трябвало да разкажем, по какъв метод ние оказваме помощ на света безплатно, без да ни се заплаща.
Имах шанс, че таман тогава водех няколко обществени плана, просто тъй като ги харесвах. Например – писах за градския подслон за бездомни кучета, търсех им фамилии. Оказа се, че това занимание изцяло минаваше за „ доброволческата активност “. Моята хартийка беше призната, и аз се радвах, че излъгах американците.
Защото какво доброволчество е това? Доброволчеството – това е нещо голямо, това е някаква изгода за огромния свят! А не някакви си там бележки за кученцата. Няма да ви неистина, множеството хора от нашата група си бяха „ стъкмили “ нужната хартийка. Но не в това е работата. Или тъкмо в това е.
По-късно, към този момент там, зад океана, обменяйки си, по този начин да се каже, опита, ние питахме елементарен вашингтонски чиновник какво прави той през почивните си дни. Без капка възторг, горделивост или кокетиране мъжът в непоколебим костюм ни описа, че всяка събота той пътува до прилежащия щат в един резерват с цел да чисти загражденията за влечуги.
После питахме и една госпожица, увличаща се по езотерика, репортерка от Охайо, която, описвайки своя ден, загатна, че чете книжки на бабичките от локалния приют. Спомена го напълно апропо, някъде сред чая от лайка и упражненията по йога.
Още там, в Съединени американски щати, разбрах, че доброволческата дейност не е нещо изключително и героично. Това е част от живота на елементарните хора. С разнообразни приходи, статуси и вероизповедания. Между другото, оня служител от Вашингтон адски просто ни отговори на въпроса: „ Защо го вършиме? “. Той сподели: „ Щом мога да оказа помощ, значи съм задължен. “ И това е.
На същият въпрос дава отговор и канадската ми история. Няколко пъти към този момент разказвах колко ме учудиха хората с бидончета за вода в град Уинипег. В горещите дни възрастните хора, децата, служителите, служителите на реда, свещениците – всички носеха вода в градския парк. За да напоят животните и да полеят храстите и дърветата. И това не беше някаква авансово оповестена акция, протест или „ доброволческа активност “.
В дома на хората, при които бях отседнала, това изглеждаше по този начин:
– Брайън, погледна ли термометъра? Трябва да отидем в парка, там всичко е пресъхнало!
Да си признаем: при нас хората, слагащи в дворовете си отрязани пластмасови шишета с вода за бездомните котки, към момента се възприемат като леко чалнати. Разбирате ли, тъкмо в това е истината: „ Щом мога да оказа помощ, значи съм задължен “ – това не е храбър слоган, а част от менталния код.
Една моя другарка, която в този момент е в Британия, споделя, че там на индивида, който „ не способства за богатството на света безплатно “ в порядъчен дом няма да предложат чаша чай. Ето какво пренебрежение провокира сходно държание. И се счита за „ неприятен звук “.
А ние през вчерашния ден взимаме три коли пелени, шампоани и други миещи средства за военната болница, а момичето от щанда за поръчки възторжено ни пита: „ Вие доброволци ли сте?! Че аз виждам – пяна за бръснене взимате и самобръсначки… Сигурно ще ги карате натам? “ И показва с пръст небето. Сякаш съм от друга планета и по нещо се различавам от вас, девойче… Ама с нищо не се различавам.
А страната ни се отличи по този въпрос – постара се да изтъкне и да отдели, по този начин да се каже, „ Ден на доброволеца “, „ Доброволец на годината “… Да не приказваме за обичаното ми: „ А вие регистриран доброволец ли сте? “ Не, другари, в едно крепко общество сходен метод „ не работи “.
Не съществуват настрана взети хора, отговарящи на буквата „ д “ – доброволци. Струва ми се, не би трябвало да има сходно разделяне. Нито във воюваща страна, нито в мирна. Щом не си уединен дъртак, многодетна майка или неработоспособен – ти към този момент си „ доброволец “ по дифолт. Без регистрация, без медали, без статус. Още повече през днешния ден. В Украйна.
Представете си, че се стягате за Америка. И би трябвало да попълните хартийката с „ вашата доброволческа активност “. И чертичката не се приема.
P.S. Съгласно поръчките от военната болница, купихме всичко по списък и го закарахме до такава степен. И чехлите. Левите. Прегръщам всеки, който се отзова. Мисля, че за няколко месеца ще стигнат.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
18 юли 2023 година
Преди петнайсетина години посетих Америка, както тогава споделяха, „ за обмяна на опита “. А това всъщност беше много пробна стратегия, съгласно която украинските публицисти и дребните служители ги натоварваха в един аероплан и изпращаха зад океана да се учат да общуват едни с други.
За да бъдем определени за групата, всеки от нас трябваше да попълни куп разнообразни хартийки, доказвайки, че е заслужен за това. Особено запомних една от точките: „ вашата доброволческа дейност “.
Тога към момента терминът „ доброволец “ беше неизвестен, неясен и някак си капиталистически. И се постановяваше да разпитваме уредниците, какво в действителност те схващат под този термин.
Американците единствено повдигаха раменете, само че въпреки всичко прецизираха, че би трябвало да разкажем, по какъв метод ние оказваме помощ на света безплатно, без да ни се заплаща.
Имах шанс, че таман тогава водех няколко обществени плана, просто тъй като ги харесвах. Например – писах за градския подслон за бездомни кучета, търсех им фамилии. Оказа се, че това занимание изцяло минаваше за „ доброволческата активност “. Моята хартийка беше призната, и аз се радвах, че излъгах американците.
Защото какво доброволчество е това? Доброволчеството – това е нещо голямо, това е някаква изгода за огромния свят! А не някакви си там бележки за кученцата. Няма да ви неистина, множеството хора от нашата група си бяха „ стъкмили “ нужната хартийка. Но не в това е работата. Или тъкмо в това е.
По-късно, към този момент там, зад океана, обменяйки си, по този начин да се каже, опита, ние питахме елементарен вашингтонски чиновник какво прави той през почивните си дни. Без капка възторг, горделивост или кокетиране мъжът в непоколебим костюм ни описа, че всяка събота той пътува до прилежащия щат в един резерват с цел да чисти загражденията за влечуги.
После питахме и една госпожица, увличаща се по езотерика, репортерка от Охайо, която, описвайки своя ден, загатна, че чете книжки на бабичките от локалния приют. Спомена го напълно апропо, някъде сред чая от лайка и упражненията по йога.
Още там, в Съединени американски щати, разбрах, че доброволческата дейност не е нещо изключително и героично. Това е част от живота на елементарните хора. С разнообразни приходи, статуси и вероизповедания. Между другото, оня служител от Вашингтон адски просто ни отговори на въпроса: „ Защо го вършиме? “. Той сподели: „ Щом мога да оказа помощ, значи съм задължен. “ И това е.
На същият въпрос дава отговор и канадската ми история. Няколко пъти към този момент разказвах колко ме учудиха хората с бидончета за вода в град Уинипег. В горещите дни възрастните хора, децата, служителите, служителите на реда, свещениците – всички носеха вода в градския парк. За да напоят животните и да полеят храстите и дърветата. И това не беше някаква авансово оповестена акция, протест или „ доброволческа активност “.
В дома на хората, при които бях отседнала, това изглеждаше по този начин:
– Брайън, погледна ли термометъра? Трябва да отидем в парка, там всичко е пресъхнало!
Да си признаем: при нас хората, слагащи в дворовете си отрязани пластмасови шишета с вода за бездомните котки, към момента се възприемат като леко чалнати. Разбирате ли, тъкмо в това е истината: „ Щом мога да оказа помощ, значи съм задължен “ – това не е храбър слоган, а част от менталния код.
Една моя другарка, която в този момент е в Британия, споделя, че там на индивида, който „ не способства за богатството на света безплатно “ в порядъчен дом няма да предложат чаша чай. Ето какво пренебрежение провокира сходно държание. И се счита за „ неприятен звук “.
А ние през вчерашния ден взимаме три коли пелени, шампоани и други миещи средства за военната болница, а момичето от щанда за поръчки възторжено ни пита: „ Вие доброволци ли сте?! Че аз виждам – пяна за бръснене взимате и самобръсначки… Сигурно ще ги карате натам? “ И показва с пръст небето. Сякаш съм от друга планета и по нещо се различавам от вас, девойче… Ама с нищо не се различавам.
А страната ни се отличи по този въпрос – постара се да изтъкне и да отдели, по този начин да се каже, „ Ден на доброволеца “, „ Доброволец на годината “… Да не приказваме за обичаното ми: „ А вие регистриран доброволец ли сте? “ Не, другари, в едно крепко общество сходен метод „ не работи “.
Не съществуват настрана взети хора, отговарящи на буквата „ д “ – доброволци. Струва ми се, не би трябвало да има сходно разделяне. Нито във воюваща страна, нито в мирна. Щом не си уединен дъртак, многодетна майка или неработоспособен – ти към този момент си „ доброволец “ по дифолт. Без регистрация, без медали, без статус. Още повече през днешния ден. В Украйна.
Представете си, че се стягате за Америка. И би трябвало да попълните хартийката с „ вашата доброволческа активност “. И чертичката не се приема.
P.S. Съгласно поръчките от военната болница, купихме всичко по списък и го закарахме до такава степен. И чехлите. Левите. Прегръщам всеки, който се отзова. Мисля, че за няколко месеца ще стигнат.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ